Не е вярно, че не знаем как да пътуваме във времето. Машината на времето съществува. Има само няколко проблема свързани с нея и пътуването. Първо - можем да "пътуваме" само към бъдещето и веднъж пристигнали там не можем да се върнем. Второ - машината трябва да "лети" със скоростта на светлината или много близка до нея, а все още не сме достигнали познанието как да го направим.
Да си представим следния опит. Вие пътувате в задната част на дълъг камион, който е с открито ремарке. В ръката си държите метална топка. Знае се, че камиона кара с 90 км/ч. В един момент хвърляте топчето по посока на каросерията на камиона. Ако има заложен радар на каросерията на камиона то той ще отчета, че топчето лети с 10км/ч, но ако има заложен радар и на пътя, който да може да измери само скоростта на топчето, то той ще измери 100км/ч.
Това е съвсем нормално съждение и всеки лесно се съгласява с него. Няма да се впускам в допълнително обяснения. Обаче, ако заменим топчето със светлинен източник, който да излъчи светлина - то и двата радара винаги ще отчитат една и съща стойност. Защо е така ли?.. Ще е необходимо да Ви разяснявам теорията за относителността на Айнщайн, а нямам време за това. Който го интересува повече да пита Бай Гошо.
Знаем, че скоростта се измерва по изминатия път за определено време. Например скоростта на камиона по-горе е 90 километра (Пътя) изминати за един час (Времето). В случая с измерването на светлината обаче разбрахме, че скоростта на светлината е винаги еднаква. Знаем и пътя който изминава - то единствено остава времето при двата радара да е различно, за да може да се удовлетвори уравнението, че скоростта е равна на изминатия път за единица време. Айнщайн го е описал в теорията си. Страшно се радвам, че този пич е успял да поживее повече и е довършил всичките си писания.
И какво стана? 'Ми стана ясно, че ако имаме скорости близки до светлината времето вече не е константа или по-точно не е абсолютно, а се променя. Като се по запознаете още малко с теориите на Айнщайн неминуемо ще разберете за принципа на еквивалентност, ще попаднете на така наречения "парадокс на близнаците" и още доста неща, но в крайна сметка ще разберете, че ако един човек обикаля замята със скоростта на светлината или много близка до нея, то за него времето ще е почти спряло спрямо живеещите на планетата.
Е... аз какво Ви казах в началото. Когато този човек обикалящ земята спре той ще бъде в бъдещето, за съжаление, няма как да се върне обратно в собственото си минало, а може или да остане или пак да попътува в следващото бъдеще. Т.е. ние знаем как да пътуваме във времето. Това което не знаем, както писах в началото, как да построим тази машина и от къде да вземем такава енергия, че да я задвижим със скоростта на светлината... или много близка до нея.
Нещо си изтрещял на тема физика и астрономия тия дни, усещам... :)
хехе... физика, астрономия, еволюцията - имам син - и си припомням разни работи, че ако ме попита нещо - да съм подготвен да му отговарям... :о)
Не че имам син/дъщеря и не че приятелката ми не иска да имаме но все си мисля че първо се започва с приказки после с историята за щъркелите и чак след това някъде можеш да му разкажеш кой е баща му с какво се занимава и колко е известен всъщност :о)
Хехе... :о) Добре - мерси за четката...
и все пак..
Гледам днешните хлапета колко яко използват технологията... и колко е нормално за тях - все едно баща му го е правил през iPhone-а ... и си викам - кой знае моя хубостник... как ще приема нещата... и от далеко се подготвям със сложната материя, че току виж за него е нещо нормално... :о)
Аз пък си мисля, че понякога точно теориите за скоростта на светлината и как чрез нея се измерва движението и това къде си спрямо времето (и какво е то) е по-лесно да се разбере от дете с още необременено въображение... :))
Скоро (е не чак толкова скоро) ще мога да ти дам отговор :о)
Малко продължение..
Всъщност ние постоянно пътуваме в миналото ако се има предвид, че това, което виждаме определяме като настояще. На земята не е толкова видно, но ако пренесем нещата на ниво космос, то доста от звездите, които виждаме в нашето настояще, вече ги няма, т.е. ние де факто виждаме в миналото и съществуваме в тяхното минало. Това, което за нас е настояще, за други може да е минало, съответно и нашето настояще е бъдеще за тези, които гледат към нас, но са достатъчно далече.
И от тук малко на шега - евентуален начин за отиване в миналото е скорост поне 2 пъти над скоростта на светлината, при която се отива на съответното място преди информацията за него да е достигнала до първоначалното ни положение, вземане на материал от него /примерно за доказателство :)/ и след това връщане в първоначалното положение отново преди първоначалната информация да е дошла. Ако се забързаш достатъчно, може да се върнеш и преди да си тръгнал.. :))
ще се позамисля...
Колко си прав, Коста ако знаеш само!
Искрено се надявам детето ми да не се доближава до компютри или всякакви такива техники поне до 8-9годишна възраст.
Имам чувството че децата в днешно време преминават детството си в браузвъне на Google, FarmVille @ Facebook, PSP и тем подобни game конзоли вместо в игра на "Криеница", "Стражари и Апаши", "Народна топка" и още и още...
Прав е шефа ми като казва "you give 'em a play station and they keep silence..." но не мисля че това е начина...
А колкото до бъдещето и миналото (същтността на темата) ние на село казваме... "а па 'он докат' не види не верува..."
Ъм... Аз съм на друго мнение... Надявам се да мога да дам на детето ми всичката технология, която го заинтересува... всичко, което е в неговото време... не вярван, че старите игри ще го направят устойчив на сегашния живот... макар че всичко ще е контролирано...
не бива да ограничаваш, а само леко да контролираш и евентуално да насочваш... и изцяло да го подкрепяш...
Това да...
... но предпочитам 1000пъти, да тича навън с топката отколкото да стане някакъв интернет плъх с очилца на 11години.
И повярвай ми с 12-13часов работен ден думичките...
... са трудно изпълними.
А колкото до последното...
... съм напълно съгласен!
Истината е някъде там, то и тя е относителна.
Всеки го разбира и определя различно.
Може аз да предпочитам да е с топката, но ако той иска да е пред компа - аз няма да го спирам - а ще го проконтролирвам... 1991г. баща ми взе първият комп и той правеше същото... :о)
БизарчУ, вЕрно си изтрещЕл ...
Я да те питам: пътуваш с кола в пространството, колата се движи със скоростта на светлината (игнорираш радиацията и другите простотии от един предишен постинг). Ако светнеш фаровете какво става?
Хаха... простичко е СоРоби... :о) утре ще драсна един пост.. че има още два подобни въпроса... :о)