Писмото на Пижо
Слушай, мари Пено,
любезна ми жено!
Кога от селото за полко тръгнахме,
с приятели малко за сбогом пийнахме,
та не могох сичко по ред да ти кажем
и затова рекох с писмо да те тражим.
Я съм живо-здраво, тука дойдох старец,
сега да ме видиш - като новобранец,
от горе до доле у нова премена,
като че е максус за мене кроена.
Шапката си носим мъничко накриво,
като петел герест ходим горделиво.
И мустаци сучем - да му мисли оня,
дека че ми падне "на нож" да го гоня!
Па да видиш, Пено, куртката му пуста,
нова и дебела, стегната у кръста,
чизмите ми жълти, шинелата сива -
със нея съм сущо кокона красива.
Па да мож да литнеш като пиле леко
или да ме видиш така отдалеко
с каков ищах ручам чорбата войнишка,
че да се прекръстиш и кажеш с въздишка -
боже милостиви, луда съм станала,
това не е мъж ми ами пуста хала!
Още едно нещо ще да се похваля -
какво-що играе, нали знаеш жено,
в твойте ръце бързи тънкото вретено,
те така играе пушката у мойте
(тука спри и речи: "Деца не се бойте!") -
та да знаеш Пено, здрав съм и добре съм,
и таков каков съм, че да ти харесам.
Ама ти какво си? Що правят децата?
Изора ли Тото нивата в "Реката",
очука ли Дуда опраните гръсти,
прасетата как са, станаха ли тлъсти?
Оттка ли платното що беше на стана?
Дали се обади мъжко на Юрдана?
Отвори ли вече даскала школото?
Случи ли се нещо ново у селото?
Напълни ли вече кацата със зеле?
Добре ли ушиха ментето на Геле?
Па недей забравя да кажеш на Петко,
нивата на "Края" да насее редко,
оти тя е торна, да се не заглуши
или да не легне, като се задуши.
Да живейте дружно с Пендовата Тота,
ние със мъжо и сме у една рота.
Сега много здраве, па да ме не жалиш,
с менека ти можеш само да се хвалиш.
Засега не можем да ти пишем много,
къде сме, кои сме - тайна пазим строго.
Па ти нали знаеш, че жена си пуста,
не мож да си траеш, че отвориш уста -
на Куна, на Тота, на кумеца Гето -
от село на село, та чак у десето...
Ти като ми пишеш, пиши ми у полко,
они че ме найдат. Свършувам и толко!

От Пена до Пижо
Любезни стопане,
Разсилният днеска ме срещна на друмо
и ми даде твойто писмо благодумо,
оно ми се виде малко закъснело,
писано с мастило, ама изветрело,
но пак, мили Пижо, редовете кратки
ги облях със сълзи, радостни и сладки.
Колкото ги четох, дваж по толко пъти
сърце ми дълбоки въздишки изкърти.
Четоха го всички, па го скрих у пазва.
Вечер че го турям под меко възглаве,
та да ми шушука твойто "много здраве".
За нас да не мислиш... Твойта жена Пена
у такова време за мъж е родена.
Заран стана рано, умия се ръшна,
работата свърша и полска, и къщна,
изкарам телците, опера, умия,
сипа на свинете блажната помия
и пита замеся, и млекото свара,
и дам на децата гореща попара.
С Пендовата Тота впрегаме колата,
докараме малко дърва от гората -
със нея сме сущо две сестри рождени,
ту я съм у нея, ту она у мене.
Изорах, посеях, сега съм спокойна.
Помогнахме още на сирашка Дойна.
Оранта свърши се вече у селото,
децата са здрави, одат у школото.
Големата каца напълних до шия
със чушки и зеле - за чудо туршия.
Дребните пиперки на една тояга
низ до низ наредих и турих над прага,
под самата стряха, да не бие шуто,
да сещат за тебе, ти обичаш люто!
Ние тук добре сме, а ти що си тамо,
гледай да не туриш на селото срамо!
И враго да гониш, дор до дупка миша
(прочети два пъти това тук що пиша).
Сега много здраве
от мен, от децата и от двете крави.
Прочети писмото пред сички войници,
зер може би некой си немат женици,
па дръжте се здраво, зере твойта Пена
инак че те срещне у ръце с остена!
И пак много здраве от мен и от Тота
на тебе, на Пендо и целата рота.

Не е вярно, че не знаем как да пътуваме във времето. Машината на времето съществува. Има само няколко проблема свързани с нея и пътуването. Първо - можем да "пътуваме" само към бъдещето и веднъж пристигнали там не можем да се върнем. Второ - машината трябва да "лети" със скоростта на светлината или много близка до нея, а все още не сме достигнали познанието как да го направим.

Това е съвсем нормално съждение и всеки лесно се съгласява с него. Няма да се впускам в допълнително обяснения. Обаче, ако заменим топчето със светлинен източник, който да излъчи светлина - то и двата радара винаги ще отчитат една и съща стойност. Защо е така ли?.. Ще е необходимо да Ви разяснявам теорията за относителността на Айнщайн, а нямам време за това. Който го интересува повече да пита Бай Гошо.

Знаем, че скоростта се измерва по изминатия път за определено време. Например скоростта на камиона по-горе е 90 километра (Пътя) изминати за един час (Времето). В случая с измерването на светлината обаче разбрахме, че скоростта на светлината е винаги еднаква. Знаем и пътя който изминава - то единствено остава времето при двата радара да е различно, за да може да се удовлетвори уравнението, че скоростта е равна на изминатия път за единица време. Айнщайн го е описал в теорията си. Страшно се радвам, че този пич е успял да поживее повече и е довършил всичките си писания.

И какво стана? 'Ми стана ясно, че ако имаме скорости близки до светлината времето вече не е константа или по-точно не е абсолютно, а се променя. Като се по запознаете още малко с теориите на Айнщайн неминуемо ще разберете за принципа на еквивалентност, ще попаднете на така наречения "парадокс на близнаците" и още доста неща, но в крайна сметка ще разберете, че ако един човек обикаля замята със скоростта на светлината или много близка до нея, то за него времето ще е почти спряло спрямо живеещите на планетата.

Е... аз какво Ви казах в началото. Когато този човек обикалящ земята спре той ще бъде в бъдещето, за съжаление, няма как да се върне обратно в собственото си минало, а може или да остане или пак да попътува в следващото бъдеще. Т.е. ние знаем как да пътуваме във времето. Това което не знаем, както писах в началото, как да построим тази машина и от къде да вземем такава енергия, че да я задвижим със скоростта на светлината... или много близка до нея.

Малко да до уточня - не казвам, че не съществуват - казвам че при нас няма. Като под "при нас" разбирам всичко, което е от нашата страна на хелиопаузата.

Вояджър 1 в момента е достигнал втора светлинна скорост, която се равнява на почти 618 км/с. За 30те и кусур години в космоса той е изминал почти 115 АЕ. (За информация - 1АЕ е равна на почти 150 милиона километра). Вояджър 1 лети с 3,6 АЕ/година.

Знаем, че най-близката до земята звезда е Проксима (Про-ксима = Най-близка) или още наричаната Алфа от Кентавър (няма да свикна с названието Центавър и това си е...). Разстоянието до нея е приблизително 1,32 парсека (за информация: 1 парсек е почти 206265 АЕ).

Ако си направим проста сметка - Вояджър 1 лети с 3,6 АЕ/година, а до Проксима има близо 272270 АЕ, то на летателния апарат ще са му необходими малко повече от 75 Хиляди Години, за да стигне до там. Дори и да се намали времето с невероятните 90% пак е страшно много. Хиляди пъти повече от дължината на човешкия живот. И дори да живеем адски дълго - пак е безсмислено подобно пътуване.

Разбира се, съществуват различни идеи и теории, за които може да по прочетете, като мостът на Айнщайн-Розен, ефект на Казимир, "дупки от червей" и т.н., но от началото на нашата цивилизация (а предполагам, която и да е друга не е чувствително по-стара от нас) е отминало твърде малко време, за развием достатъчно тези идеи и да ги използваме. Да не говорим, че обикновено необходимата енергия е толкова огромна, че нямаме (пък и не познаваме) наличен енергиен източник, които да може да я произведе.

Разбира се някой ще каже, че Извънземните сигурно имат технология, която позволява по-бързо движение в космоса. Бързо, бързо - е колко пак да е по-бързо? Знае се, че във всеки кубичен сантиметър от космоса има около два атома водород. Това означава, че върху кораб, който се движи със скорост близка до тази на светлина, ще „налитат" атоми с енергия толкова огромна, че ще се образува йонизиращо лъчение. Радиацията ще бъде 10000 пъти отвъд допустимото за човек, или за които и да било биологичен живот, и то само за една секунда. Няма да говорим за топлината която ще се отделя. Хайде да им е честито на Извънземните.

Пак ще се намери някой да каже, че сигурно са открили метал или някакъв енергиен щит, който да ги предпазва и спира лъчението. Друг ще каже друго... трети пък ще им повярва и ще почне да разпространява, но никой все още не е намерил доказателства. Никакви доказателства.

Препоръчвам Ви да прочетете книжката на Стивън Хокинг и Леонард Млодинов - "Най-кратка история на времето". Не е професионална литература нито екшън роман. А лесно и разбираемо четиво, в което двамата автори систематизират и обясняват просто едни от най-известните открития, постулати и закони на заобикалящия ни свят.

П.П.
Интересно ми е - след стотици хиляди години, когато намерим начин да се придвижваме в пространството и вероятно във времето на свръх разстояния - и изпреварим Вояджър 1 по пътя му :о). - сигурно ще гледаме на него.. както ние сега гледаме на мегалодона.